В България не са много индустриите, в които ръстът да е значителен, а доходите на заетите в нея да надминават в пъти средния доход за страната. От друга страна, започват да се появяват първите сигнали, че пред растежа на индустрията има сериозни спирачки и те са свързани с най-важния актив на този бизнес – човешкият талант.

Към момента различни статистически данни показват, че в ИТ сектора са ангажирани около 50-60 хиляди души. Същевременно на годишна база от българските университети излизат около 6000 души с базова квалификация в сферата на информационните технологии и телекомуникациите. Но реално едва около една трета от тях действително притежават знанията и уменията да започнат веднага работа като специалисти на най-ниското експертно ниво в технологичния сектор. Неизбежен е изводът, че в университетите студентите могат в най-добрия случай да получат добре систематизирани теоретични знания, които, ако бързо след това не бъдат свързани с реална практика, не биха им били полезни за професионална реализация.

Възможностите

Завършилите могат да избират сред няколко типа компании:
Международни корпорации, които са направили свои развойни центрове или центрове за поддръжка в България, вариращи като численост между 400 до 4000 души персонал, които предлагат възможности както за програмисти, така и за системни администратори. В тях спецификата на работа се фокусира върху поддръжката и надграждането на вече изградени продукти, но също и по създаването на нови продукти на съответната компания. Именно за този сегмент най-търсени в момента са софтуерните специалисти. Това е и групата експерти с най-голям недостиг на ИТ пазара, така че не е изненадващо, че точно тези специалисти получават и най-добри условия на работа в момента. Ако погледнем към бизнеса на тези софтуерни компании, ще видим, че те реализират своите продукти на глобалния пазар на софтуер, което на практика превръща техните служители в хора, създаващи и развиващи продукти с основна капитализация извън България. Точно и поради този факт тези компании са обвързани със стандарти и процеси, които важат за всички клонове и офиси по света, което понякога прави работата в тях утежнена административно, доста процедурна и блокираща креативността и иновациите.

Друг тип компании са тези от среден размер, основно чуждестранни, но и български, специализирани в определен вид разработка на софтуерни продукти или отдалечена системна и мрежова поддръжка. По-голямата част от тези компании са отворили офиси в София, както и филиали в големите областни градове, най-вече Пловдив. Част от тези фирми разработват собствен продукт или обслужват свои клиенти в чужбина от България. Други са типично аутсорсинг компании, които работят като изнесени отдели или звена към фирми извън България. Това е най-големият сегмент от ИТ компании в България. Сред тези компании възможностите са по-крайно разпределени и един професионалист може да попадне както в компания, която просто изпълнява поръчка и на практика реализира чужда идея, така и в иновативна компания, която работи върху собствени продукти, изискващи много креативност и решаване на сложни технически задачи в работата.

Има и компании, които осъществяват предприемаческите ИТ начинания с относително малък брой служители. Обикновено малки български, но и чуждестранни компании, които разработват продукти за външни пазари, или такива, които работят на вътрешния пазар. В свръхконкурентната среда успяват да се утвърдят тези компании, които съумеят да разработят своя идея до работещ продукт и да го реализират най-често сред компаниите с корпоративна структура. Работата в подобна компания е най-рискова, но и с най-големи възможности за развитие и признание при евентуален реализиран успех. ИТ предприемачите в момента изпитват най-големи затруднения в конкуренцията с останалите компании, предлагащи повече сигурност, стабилност и йерархична реализация въпреки понякога не толкова креативната работа. Именно креативността остава основен мотиватор и притегателна сила на предприемаческите компании. Един от най-бързо развиващите се сектори е разработването на приложения за мобилни телефони и таблети – iOS, Android, Windows. В тях дори малък екип или просто един професионалист с добра идея е в състояние да постигне световен успех за удивително кратко време, което е силен шанс за ИТ предприемачеството в България.

Ограниченията

Това развитие на пазара, където основният работен ресурс е човешкият талант, започва да налага своите ограничения. Хората, които имат качества над средните в технологичната сфера, т.е. са талантливи, са сравнително неголяма група, която и на годишна база не нараства с твърде рязък темп поради ред фактори – от демографски и социални до качествени като нивото на ИТ образованието в България. Технологичната индустрия расте и съответно конкуренцията за талантливите експерти се изостря, търсенето на професионалисти започва да изпреварва предлагането, компаниите се състезават, като предлагат различни пакети, включващи както възнаграждение, условия на работа, възможности за развитие и т.н., които не са характерни за останалите сектори в страната. Конкуренцията вече е пренесена и в университетите, където още на ранен етап компаниите се опитват да отличат силно представящите се студенти. Можем спокойно да твърдим, че пазарът е стигнал до точка на насищане, при която възможността за растеж е ограничена. Всяко ново навлизане на голяма ИТ компания не може да разчита да привлече професионалисти от свободните такива и ще трябва да привлича вече работещи хора, които или искат възможност за следваща крачка в кариерата си, или просто са привлечени от по-добрите условия на работа.

Сигнали за балон

Също така при хората, предлагащи талантите си в технологичния сектор, започват да се забелязват и характеристики на балон. Към сектора започват да се насочват хора, които нямат необходимите качества и квалификация, но са привлечени от възможността за по-добри от средните доходи. Хора с един или два курса се опитват да започнат работа като програмисти на сериозни позиции, а вече има и случаи, когато през ситото на подбора в определени компании са попаднали хора без никаква квалификация. Недобрата селективност и компромисите, които следват от това, водят до реални случаи, в които хора работят дълго време на технически позиции, преди да бъдат разпознати, че нямат необходимото мислене, професионална нагласа и качества за технологичната роля, която заемат. Това е ясен признак за голямата потребност на компаниите от експерти.

Можем да отбележим, че индустрията е в етап на сигурно прегряване поради недостига на хора с качествена ИТ подготовка, въпросът е какво следва от това, дали ще се получи индустриален „балон“ и поради падащото качество ИТ и технологичните фирми ще се откажат от бъдещи инвестиции в България? Или усилията на държавата и различни организации в бранша ще подпомогне развитието на индустрията, при положение че тя има всички белези на единствената незасегната от рецесията индустрия в световен мащаб и дори бележи растеж в тези тежки времена? И дали дори и след такава подкрепа ще има достатъчно хора с истинска професионална нагласа и качества, за да бъдат включени в индустрията?